Образование
На 30.11.2016 проведохме среща-разговор в рамките на гражданска инициатива „Нашият Пловдив“ на тема „Развитие и проблеми на образованието в гр. Пловдив“. Срещата имаше за цел да идентифицира наболелите проблеми в сферата на образованието, както на местно, така и на национално ниво.
Българското общество и настоящата образователна система в страната системно подценяват значението и ролята на образователните институции. В отношението към преподавателите и служителите в образованието се достига до крайности. В същото време се шири незапомнена по размери търговия във всички аспекти на образованието. Налице са национално стандартизирани тестове с прекомерно висок акцент върху самата оценка, което се превръща в своеобразен залог за успеха на ученика. „Учител“ не е ценена професия, а от учителите не се изисква (но и не им се предлагат) подходяща квалификация, практически опит, дедактически умения и др. В сравнение с работници, заети например в индустрията и без висше образование, тяхната заплата е под средната за много от производствените сектори. Учителите нямат педагогическа автономия да преподават и оценяват обучението на учениците, което в същото време да е адекватно на капацитета и професионалното развитие и за двете отговорности – на преподаване и оценяване. Преподаваният в училището материал е ненужно усложнен и неприложим към житейските нужди.
Изводи от проведено обществено обсъждане
- Системата на висшето образование в България създава порочен кръг, в който надпреварата за повече студенти, респ. по-голямо финансиране, убива качеството и девалвира стойността на издаваните дипломи;
- Системата за научните степени и звания е архаична;
- Образователната система произвежда национален нихилизъм;
- Няма почти никаква връзка между училище и университет;
- Младите преподаватели, постъпващи на работа са слабо подготвени;
- Броят на висшите училища в страната трябва да се редуцира;
- В образователната система все повече влияние имат синдикати и политици, а резултатът е синдикални и партийни назначения, които вредят на образованието;
- Контролните форми за отчитане на присъствието са неефективни;
- Прекомерната административна машина затормозява учебния процес и създава синекурни длъжности;
- Връзката между бизнеса и образованието почти липсва;
- Нарушен е балансът при обучението в различните степени. Системата на професионалното образование и обучение е тотално неглижирана – за някои сфери на икономиката изобщо не се произвеждат кадри;
- Преподавателският състав в страната не е подготвен за работа с ученици със специално образователни потребности;
- Агресията в училище взима неконтролируеми размери;
- Възрастовия баланс в средното образование е нарушен – делът на учителите в пенсионна възраст е изключително висок;
- Честата смяна на учебни планове изпреварва процеса по издаването на учебници и учебни помагала, в резултат на което системата изпада в неадекватност;
- Оценяващите механизми не показват действителното състояние, а само изкривяват и извратяват системата;
- Моделите на преподаване не са атрактивни за учениците;
- Материалната база е в лошо състояние;
- Учебните занятия се провеждат твърде рано, което затормозява учениците.
- Липсва профилиране в средното образование;
- Толерират се моделите на „наизустяването“ и „частните уроци“;
Мерки и конкретни инициативи
Фокус върху ученика
- Качествено нов педагогически подход /промяна във взаимоотношенията „училище – ученик – родител“/;
- Подготовка на учениците за бъдещия живот /реорганизация в учебното съдържание и засилване на личностните компетенции – знания, умения, нагласи и поведение/;
- Въвеждане на неформалното образование в училище /застъпване на модела „учене чрез правене“/;
- Намаляване на стреса в училище /балансиране на обемите, отредени за самостоятелна подготовка/;
- Изграждане на ефективна система за превенция на агресията в училище;
- По-силно представени в обучителната програма извънкласни занимания.
- Реорганизация на учебната с цел преминаваме към едносменен режим на обучение със започване на учебните часове в 9:00.
Реформа в институциите
- Актуализиране и децентрализация на образователната рамка /базови образователни стандарти, зададени от държавата, но засилване ролята на училището и общността/;
- По-ефективни системи за мониторинг на напредъка в средното образование /а не формални нереалистични оценки/;
- Качествени здравни и социални услуги в рамките на всяка образователна институция;
- Създаване на гъвкави модели, предотвратяващи слабите постижения и намаляващи риска от отпадане.
Система
- Държавата да определя и периодично актуализира образователните приоритети, но управлението да се извършва от местните власти, тъй като на практика те носят отговорността по организацията на учебния процес, финансирането /в повечето случаи/ и наемането на персонал;
- Фокусиране на образователната система върху демографските промени, неравенството между учениците от български и малцинствен произход, антисоциалното поведение в подрастваща възраст и тяхното преодоляване с подкрепата на местните общности и институции;
- Ангажиране на търсенето и предлагането на учебни места с нуждите на пазара на труда;
- Гарантиране придобиването на основна квалификация и заетост на младите хора;
- Осигуряване на добре развита система за професионалното образование и обучение;
- Повишаване квалификацията на учители за работа с деца със СОП.
Висше образование
- Промяна в Закона за пенсионното осигуряване
– Висшето образование да се признава за трудов стаж - Промяна в Закона за развитието на академичния състав на Република България:
- Научна степен да е само една – доктор
- Академичните длъжности да са само две – асистент и професор
- Факултите да станат третостепенни разпоредители на бюджетни средства
- Осъвременяване и Електронизиране на отчетността във висшите училища