Образование

Визия за развитие на образованието в град Пловдив

Фокус върху ученика
Реформа в институциите
Система
Висше образование
На 30.11.2016 проведохме среща-разговор в рамките на гражданска инициатива „Нашият Пловдив“ на тема „Развитие и проблеми на образованието в гр. Пловдив“. Срещата имаше за цел да идентифицира наболелите проблеми в сферата на образованието, както на местно, така и на национално ниво.

 

Българското общество и настоящата образователна система в страната системно подценяват значението и ролята на образователните институции. В отношението към преподавателите и служителите в образованието се достига до крайности. В същото време се шири незапомнена по размери търговия във всички аспекти на образованието. Налице са национално стандартизирани тестове с прекомерно висок акцент върху самата оценка, което се превръща в своеобразен залог за успеха на ученика. „Учител“ не е ценена професия, а от учителите не се изисква (но и не им се предлагат) подходяща квалификация, практически опит, дедактически умения и др. В сравнение с работници, заети например в индустрията и без висше образование, тяхната заплата е под средната за много от производствените сектори. Учителите нямат педагогическа автономия да преподават и оценяват обучението на учениците, което в същото време да е адекватно на капацитета и професионалното развитие и за двете отговорности – на преподаване и оценяване. Преподаваният в училището материал е ненужно усложнен и неприложим към житейските нужди.

Изводи от проведено обществено обсъждане

  1. Системата на висшето образование в България създава порочен кръг, в който надпреварата за повече студенти, респ. по-голямо финансиране, убива качеството и девалвира стойността на издаваните дипломи;
  2. Системата за научните степени и звания е архаична;
  3. Образователната система произвежда национален нихилизъм;
  4. Няма почти никаква връзка между училище и университет;
  5. Младите преподаватели, постъпващи на работа са слабо подготвени;
  6. Броят на висшите училища в страната трябва да се редуцира;
  7. В образователната система все повече влияние имат синдикати и политици, а резултатът е синдикални и партийни назначения, които вредят на образованието;
  8. Контролните форми за отчитане на присъствието са неефективни;
  9. Прекомерната административна машина затормозява учебния процес и създава синекурни длъжности;
  10. Връзката между бизнеса и образованието почти липсва;
  11. Нарушен е балансът при обучението в различните степени. Системата на професионалното образование и обучение е тотално неглижирана – за някои сфери на икономиката изобщо не се произвеждат кадри;
  12. Преподавателският състав в страната не е подготвен за работа с ученици със специално образователни потребности;
  13. Агресията в училище взима неконтролируеми размери;
  14. Възрастовия баланс в средното образование е нарушен – делът на учителите в пенсионна възраст е изключително висок;
  15. Честата смяна на учебни планове изпреварва процеса по издаването на учебници и учебни помагала, в резултат на което системата изпада в неадекватност;
  16. Оценяващите механизми не показват действителното състояние, а само изкривяват и извратяват системата;
  17. Моделите на преподаване не са атрактивни за учениците;
  18. Материалната база е в лошо състояние;
  19. Учебните занятия се провеждат твърде рано, което затормозява учениците.
  20. Липсва профилиране в средното образование;
  21. Толерират се моделите на „наизустяването“ и „частните уроци“;

Снимки от среща – разговор на тема „Проблеми в образованието на гр. Пловдив“

Мерки и конкретни инициативи

Фокус върху ученика

  1. Качествено нов педагогически подход /промяна във взаимоотношенията „училище – ученик – родител“/;
  2. Подготовка на учениците за бъдещия живот /реорганизация в учебното съдържание и засилване на личностните компетенции – знания, умения, нагласи и поведение/;
  3. Въвеждане на неформалното образование в училище /застъпване на модела „учене чрез правене“/;
  4. Намаляване на стреса в училище /балансиране на обемите, отредени за самостоятелна подготовка/;
  5. Изграждане на ефективна система за превенция на агресията в училище;
  6. По-силно представени в обучителната програма извънкласни занимания.
  7. Реорганизация на учебната с цел преминаваме към едносменен режим на обучение със започване на учебните часове в 9:00.

Реформа в институциите

  1. Актуализиране и децентрализация на образователната рамка /базови образователни стандарти, зададени от държавата, но засилване ролята на училището и общността/;
  2. По-ефективни системи за мониторинг на напредъка в средното образование /а не формални нереалистични оценки/;
  3. Качествени здравни и социални услуги в рамките на всяка образователна институция;
  4. Създаване на гъвкави модели, предотвратяващи слабите постижения и намаляващи риска от отпадане.

Система

  1. Държавата да определя и периодично актуализира образователните приоритети, но управлението да се извършва от местните власти, тъй като на практика те носят отговорността по организацията на учебния процес, финансирането /в повечето случаи/ и наемането на персонал;
  2. Фокусиране на образователната система върху демографските промени, неравенството между учениците от български и малцинствен произход, антисоциалното поведение в подрастваща възраст и тяхното преодоляване с подкрепата на местните общности и институции;
  3. Ангажиране на търсенето и предлагането на учебни места с нуждите на пазара на труда;
  4. Гарантиране придобиването на основна квалификация и заетост на младите хора;
  5. Осигуряване на добре развита система за професионалното образование и обучение;
  6. Повишаване квалификацията на учители за работа с деца със СОП.

Висше образование

  1. Промяна в Закона за пенсионното осигуряване
    – Висшето образование да се признава за трудов стаж
  2. Промяна в Закона за развитието на академичния състав на Република България:
  3. Научна степен да е само една – доктор
  4. Академичните длъжности да са само две – асистент и професор
  5. Факултите да станат третостепенни разпоредители на бюджетни средства
  6. Осъвременяване и Електронизиране на отчетността във висшите училища